Денят на свети Валентин се отбелязва от незапомнени времена, и е имал своите периоди на забрава и на възраждане. През последните няколко десетилетия той отново стана много актуален и се превърна в един от най-известните и обичани празници в целия свят. С особено внимание в този ден се ползват поздравителните картички, наречени валентинки. За това ви предлагаме да се запознаете с кратката  история на ВАЛЕНТИНКАТА…
Първите валентинки се появяват само преди два века, като рисунките по тях са били дело на самия подател. И ако влюбеният не е можел да намери достойни думи и красиви рими, то се е стараел да впечатли обекта на нежните си чувства с дизайнерските си умения и сръчните си ръце. През ХІХ век се появяват първите фабрични картички, украсени с дантела, цветя, пера и мъх. Сега тези многократно осмивани от тогавашните интелектуалци-циници, заради баналните си послания картички, са се превърнали в антикварни ценности. От средата на ХХ век се продават валентинки с релефно изобразени ангелчета,  сърцата, фантачнично преплетени рози, които са украсени с панделки, брокат и какво ли още не.

Картичките за деня на влюбените са претърпели развитие и по отношение на достигането си до получателите им. Американският поет Огдън Неш с носталгия пише за добрите стари времена, когато в деня на св.Валентин е било достатъчно момчето да вземе лист хартия, да нарисува на него сърце, пронизано със стрела, и да добави „Обичам те!“ и „Познай от кого!“ А после да го пъхне под вратата на любимата си, да позвъни и да избяга възможно най-бързо, колкото се може по-далеч. Едно момиче, една валентинка – това е всичко. Но това е в „праисторията“ на валентинките!
Изпращането на картичките по пощата е сравнително нов начин да изразим чувствата си в деня на св.Валентин. Началото му датира от ХІХ век, когато британците го превръщат в мода. Следващите поколения поддържали тази традиция с такъв ентусиазъм, че днес ни се струва, че валентинките са съществували винаги. И съвременните хора продължават тази традиция, но техните  валентинки достигат до получателите си не за дни и седмици, а за секунди, без значение в кое кътче на земното кълбо се намират те. А това, разбира се, е възможно благодарение на интернет и електронната поща…